Бог ръка ми е подал

Автор: Зоя Захариева-Цанкова

Коментари: 0

Издател Български-бестселър
Брой страници 252
Година на издаване 2003
Корици твърди
Език български
Тегло 832 грама
Размери 0x0
ISBN 9549129632
Баркод 9549129632
Категории Българска поезия, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

“Виж, виж, Гени Георгиева - шушукали момчета с понаболи мустачки и с блеснали очички, когато тя се разхождала по софийското стъргало. Към шепота се присъединявали и гласчетата на връстничките й, те хвърляли мечтателни или завистливи погледи към изящната девойка с буйните вълнисти кестеняви коси. Не убягвала от полезрението на солидни мъже и на изискани дами. Големият майстор Андрей Николов няколко пъти я спирал на улицата с предложение - да я въплъти в скулптура. Сама не знае защо не се е съгласила. Пък по това време гимназистката-третокласничка със загадъчна усмивка наблюдавала града и от своя голям портрет, поставен на витрината на фото „Изкуство". После много пъти ще се появява и във фото „Луна" - там ще бъде и до великия Шаляпин... Впрочем съзерцанието й било потребно, така както не можела и без лудорията - една такава, нейна си, някак по-различна от палавщината на другите дечурлига. То, различнсто - онова, което по своему изпъква и магнетично съблазнява душата на света наоколо, - си е Божие дело, знак от рождението до края... За добро или за зло отърване от него няма. Още хлапачка била, а така обичала самотата си - търсила я, намирала я. Грабвала си за нея време от събота и от неделя, когато всички излизали от дома. Дирила и друг диалог със света, един като че ли не й стигал. Рисувала си - може стол, може маса, може някаква заплетена, а наглед спокойна душевна нагласа; имала силни сетива за перспективата и за колорита. Пишела си стихчета. Изтръгвала от себе си посланията и те тръгвали по своите друмища. Пътьом се оказало, че сътворен върху белия лист, сплит от кромид лук бил досущ като жив и спечелил единствената за годината в класа шестица, която безкрайно строгата учителка скъпернически отпуснала. Но този факт наистина присъствал само пътьом - към нещо повече, което тогава тя едва ли ясно осъзнавала, ала въздухът наоколо й излъчвал в бъдеще време.”
Зоя Захариева-Цанкова

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg