Една от алтернативите на неучастието в злото е мълчанието. В т.нар. тоталитарни години доста поети опоетизираха отказа от словото, което беше езоповски израз на съпротивата им срещу кухата фразеология, обслужваща тогавашното общество.

Ролята на „свободни“ роби“ уби много поети, ала и съхрани много поети. Един от оцелелите е Валери Видас. Макар и малко печатан – сигурно заради липсата на „ исторически оптимизъм“ в стиховете му – неговото присъствие-отсъствие се усещаше. Според мен тъкмо собственото си „неудачничество“ той съумя да превърне в поезия; изолацията, затвореността, ако щете неумението да се уреждаш – те изиграха катализираща роля в оформянето му като поетическа личност. И станаха основен мотив в поезията му.

Неговото „ЛИБЕРО“, изписано на корицата с „въжени“ букви, е една двусмислица, превръщаща се в двойна двусмислица след прочитането и на самата творба. В живота тази думичка значи „свободен“. А като футболен термин означава „метач“. Ще рече – „свободен, ама метач“. Или „свободен, но никой“. Още по-точно – Свободният Никой.

Алберт Бенбасат – „Свободният Никой“