"Номад“ е събирателният поетичен образ на моите духовни търсения през периода след публикуването на първата ми стихосбирка. От години вече се самоопределям чрез пътуването, което се е превърнало в маркер на моето номадско съществуване. Езикът за мен е сакралност, пътека, по която се движа и скрепявам частите си, за да стана отново цяла. В поезията търся не толкова вдъхновението, колкото диалога, възможността да открия себе си или другия. Тя е постоянен разговор-преоткриване – универсален парадокс, който ни помага да превърнем в думи това, което иначе не бихме могли да изкажем.
Людмила Калоянова


Чужденец

Пропътувах го този живот
пропътувах
първо и преди всичко
себе си

пропътувах близките
и сълзите им
бях

чужденец сред свои и
сродник на
чужденци

бегач по раздвоен път
вълк
готов да разкъса луната

бях
дръвче в пъртина от бетон
утроба без
плът

тичах
надпреварвах се с вятъра
търсех

в непостоянството му
обещание за
родина