Първата поетична книга на Ваня Недева вече е факт.

Графиките са на художника Иван Яхнаджиев, един от първите повярвали в стиховете на авторката. Симбиозата между поезия и графика навярно ще се долови и от читателите.

Екатерина Костова:

„Това са стихове, в които женското начало не се маскира и не заема поза. Но в него няма амазонска страст, а тихо, разбиращо и всеопрощаващо приемане. Може би затова и най-често срещаните образи в стиховете на Ваня Недева са свързани с природата: ураган (“ураганът не е изцеление”), сняг (“и както пада той изгарящ, всеизцелителен...“), гарван (забележете – той е “великолепен гарван”), море (“в скута ти коленича. Но ме изправяш. И плачеш в краката ми...“)

И ако в реалността тъмното може да става по-тъмно, в поетичния свят на Ваня Недева светлината – като болката - се напластява с всеки стих. Колкото по-светло става, толкова по-голяма е болката. Докато в последното стихотворение, чието име носи и стихосбирката, лирическата героиня вече я няма. Останала е сянката й. И светлината, която струи от посланието…“



Елин Рахнев:

„Поезията не винаги е задължително да напуква облаците, да обръща сезоните, да изцежда месечините. Понякога поезията е достатъчно да бъде искрена, съвсем искрена, крайно искрена. В книгата на Ваня Недева искреността е пълна със стонове, шепоти, а сълзата има своите ясни контури.Предполагам, че около тази книга няма да гъмжи от читатели, но пък ще си намери много свои, много лични. Защото наистина е писана - не просто да бъде написана, издадена, а просто от първа, сърдечна необходимост.“



Ваня Недева е дългогодишен журналист – писала е за „Континент“, била е кореспондент в Пловдив на „Дневник“ и Агенция Крос. Работила е като редактор в БНТ и БНР и е първата жена-водещ в „Нощен хоризонт“ на БНР.