исторически разказу понеже той се връща назад към изреждането на събитията по години и по такъв начин представя делата на древните, че на нас ни се струва, че не само сме живели в предходните времена, но и сме у частвали в събитията. Ние сторихме товау доколкото ни стигнаха силите, а ако откриете пропуски поради незнание или небрежност у знайте, че аз съм човек, затова ни простете и с вашата мъдрост поправете недостигащото.
Петър Богдан

За древността на бащината земя и за българските дела на архиепископ Петър Богдан Бакшич е първият исторически трактат в новата ни история, написан на латински език от виден български интелектуалец. Ръкописът на трактата, открит за българската наука едва през 2017 г. в Biblioteca Es-tense Universitaria, гр. Модена, в колекцията на маркиз Джузепе Кампори, съдържа 200 ръкописни страници в 70 глави, засягащи подбрани теми от християнското минало на България. Същевременно съчинението е един от ценните исторически извори за съвременната за автора епоха - 17. в.

Първият том е критично издание на латинския текст с превод и коментар. Въведението представя основните принципи на изданието, които са съобразени с факта, че това е единственият ръкопис на съчинението, открит до този момент. Запазени са някои особености на ортография га, други са осъвременени за удобство на съвременния читател. Идентифицирани са литературните и най-важниге документални източници, в коментара са представени реалните от исторически и филологически характер, необходими за пълноценния прочит на трактата.

Том 2:

Този труд, писан малко по малко във времето между толкова многобройните ни занимания, свързани с нашата длъжност, ти, благочестиви читателю, приеми с радост заради своята доброта и прости нашите пропуски, като не забравяш, че ние сме една скромна особа. Пребъдвай в Онзи, Който разрушава оковите на смъртта!
Петър Богдан

Вторият том представя палеографски, текстологични и езикови данни за историческия трактат на Петър Богдан според преписа, издаден в първия том. Особеностите на почерка навеждат по-скоро към извода, че ръкописът не е дело на своя автор, а на преписвач. Анализът на източниците ни показва смайващото многообразие на използваната за целите на трактата допълнителна литература от Античността до съвременния за автора период, включваща литературни съчинения, географски карти, документи и лична кореспонденция. Така историческият трактат се разкрива пред нас не само като оригинален научен труд в модерния смисъл на думата, но и като синтезирано обобщение на архипастирския и житейския опит на духовника, интелектуалеца и латиниста Петър Богдан.

***

Цветан Василев е доктор по класически езици на Софийския университет „Св. Климент Охридски", катедра „Класическа филология". Научните му интереси са в областта на средновековния гръцки и латински език.