Притчи

Автор: Петър Дънов
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 0

Издател Фама 1
Брой страници 240
Година на издаване 2020
Корици меки
Език български
Тегло 309 грама
Размери 14x21
ISBN 9786192180300
Баркод 9786192180300
Категории Духовни учения, Езотерика. Духовни учения, Книги

Петър Дънов (1864 - 1944), наричан от последователите си Беинса Дуно или Учителя, е основател на философско учение, в чиято основа лежат Мъдростта, Любовта и Истината. Той е най-влиятелният български духовен водач, а идеите му намират привърженици в много страни по света.
Настоящият сборник съдържа 177 притчи, почерпени от беседите на Петър Дънов и придружени със съответните тълкования, с които той онагледява различни аспекти от своето учение.

Аз не проповядвам никаква религия, не говоря на хората за добър живот. Моята наука е за живота, който хората са изгубили... И Христос не е проповядвал никаква религия, но е говорил за пътя, истината и живота, към който човек трябва да се стреми. - Петър Дънов

Най-големият философ в днешния свят е Петър Дънов. - Кардинал Анджело Ронкали, по-късно Пана Йоан XXIII

Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България. - Алберт Айнщайн

Учението на Дънов ще бъде основа на духовната култура на новото столетие. - Пако Рабан

Ключови думи: Петър Дънов

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Петър Дънов е роден на 11 юли 1864 година (29 юни стар стил, Петровден) в Османската империя, село Хадърча, днес Николаевка, Област Варна, България. Петър Дънов е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Георгиева. Негов дядо по майчина линия е чорбаджи Атанас Георгиев (1805-1865), български възрожденски деятел за църковна независимост. Баща му Константин Дъновски (1830-1918) е първият български свещеник във Варна.
На 22 март 1939 г. записва послание към учениците си, озаглавено „Вечният завет на Духа”. В началото на 1944 г., по време на въздушните бомбардировки над София, организира евакуирането на Изгрева в село Мърчаево (на 24 км югозападно от София) и се установява в дома (сега музей [8]) на своя ученик Темелко Гьорев. Завръща се на Изгрева на 19 октомври 1944 г. На 20 декември 1944 г. изнася пред Общия окултен клас беседата „Последно слово”.


Градинката с гроба на ДъновНа 27 декември 1944 г. умира вследствие на пневмония.
През август 1888 г. заминава за САЩ и се записва студент в Методистката теологическа семинария Дрю в град Медисън, щата Ню Джърси, и я завършва през май 1892 г. През есента на 1892 г. се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет, защитава дипломна работа „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране” и се дипломира през юни 1893 г. Една година посещава занятията в Медицинския факултет на Бостънския университет и през 1894 г. получава сертификат, даващ му право да практикува медицина