Нов превод на Молебния канон към св. Климент Охридски (27 юли 916 г.), написан от Охридския архиепископ Димитър Хоматиан през първата половина на 13 век. Изданието е първото от Зографската поредица „Аналогион“, в която се публикуват текстове, свързани с църковното богослужение.

До днес преводът на славянски език на Молебния канон е познат само по един препис, Стружкия празничен миней, който се пази в Националната библиотека „Св. Кирил и Методий“. От него обаче липсват тропарите от четвърта, пета, шеста и части от трета и седма песни, поради загубване на лист от ръкописа. Това кара авторския екип да пристъпи към нов превод на църковнославянски език на канона, този път от гръцкия оригинал.

Изданието е триезично – с паралелен текст на църковнославянски и български език, поместен е и гръцкият оригинал. Стремежът на преводача, монах Климент от Зографската св. обител, е да постигне един по-певаем текст, с по-голяма ритмичност, като се отчете желанието преводът да се използва най-вече за богослужебни цели. С тази цел към оригиналния текст са добавени седален след трета песена, кондак след шеста, величания и молитва в края на канона от други служби на светеца.

Интерес представлява и поместеният оригинален текст на Охридския архиеп. Димитър Хоматиан. Както отбелязват издателите в увода, по различни съображения този текст е бил променян, напасван и съкращаван от гръцките издатели и не се среща понастоящем в оригинал в нито едно от разпространените издания. Характерен пример за това е промяната на оригинални думи като България и български с други. Поради тези самоволни промени е нарушен и изгубен оригиналният акростих на автора, който се подписва като Димитър Български.

Редакцията на новия превод на Молебния канон е на проф. Мария Йовчева и йерод. Атанасий от Зографския манастир.

Ключови думи: 11 май - Ден на молитвата