Епикур (341-270 г. пр.Хр.) е автор на над тристата философски произведения, от които до нас са достигнали само фрагменти, цитирани от по-късни последователи. Първоначално Епикур се приобщава към школата на платониците и следва основните принципи на Демокрит. С времето обаче отхвърля метафизиката на своите предшественици, изгражда собствена обективна етика и формулира егоцентрична морална философия, в която отделният човек е сферата на моралното начинание. Основен закон в тази система е принципът за единството на природата и човека, които са единно цяло, защото се подчиняват на едни и същи закони.

Школата на философа се помещава в просторен парк, познат като Градината на Епикур, организиран на изцяло демократични принципи. На входа й стоял надписът: „Страннико, тук е върховното благо – удоволствието“. В това е генезисът на представата за удоволствието като добродетел, която става основен принцип на учението му.
Идеите на Епикур оставят дълбоки следи в културната история на човечеството и предопределят превръщането им в цялостен модел на живот и поведение.

Ключови думи: География на мъдростта