Написана като автобиографичен мемоар, историята за живота на римския император Клавдий се превръща в съвременна класика още с излизането си.

Аз, Тиберий Клавдий Друз Нерон Германик, който бях някога – всъщност до неотдавна – познат на приятелите и роднините, и близките си като „Клавдий идиота“ или „Оня Клавдий“, или „Клавдий пелтека“, или „Кла-Кла-Клавдий“ и най-вече като „бедния чичо Клавдий“, сега сядам да пиша странната история на моя живот. Ще започна с най-ранното си детство и ще продължа година по година, докато стигна до мига на съдбоносната промяна, когато преди около осем лета, вече петдесет и една годишен, изведнъж се озовах оплетен в мрежата на – да я наречем – „щастливата беда“, от чиито нишки не успях да се измъкна….

41 г. от н.е.


Физически слаб и поразен от говорен дефект, Клавдий е презрян от всички и отхвърлен като идиот, дори от членовете на собственото си семейство, които се срамуват от него. Ролята му в имперските дела е ограничена, но Клавдий продължава да следи дворцовите интриги и убийствата, които го заобикалят, с погледа на учен и историк. Напрегнатото управление на Тиберий, скандалите около племенника му Калигула и воала на лудост и страх, който го обгръща – наблюдавайки всичко това, скрит от погледа на обществеността, Клавдий избягва жестокостите и покушенията.

Противно на всички очаквания, той се издига от сенките до най-жадуваната позиция в целия античен свят – тази на римски император.