Като кестен съм кафява,

като трънка черноока,

като ручей бързонога,

като див звяр съм жестока.



„Балада за кафявото момиче“

Така започва една красива история за любов, загуба и отмъщение. Следвайки смяната на сезоните, Джоан Харис черпи вдъхновение от природата и фолклора, за да преплете младост и зрялост, страст, мъдрост и мистика и да ги превърне в модерна приказка.

Това е разказ за едно диво безименно момиче, което живее сред вълците, дърветата и билките – Странница без минало. Само любовта е в състояние да я привлече към различния и измамен свят на Хората, на нещата, които носят собствени имена. И когато капанът на този свят щраква зад нея и я откъсва от нейната природа, изглежда, само желанието за мъст ще е достатъчно силно, за да ? позволи да избяга.