Книгата разглежда травмата като психично състояние и представя проучване, свързано с описание на симптоматичен профил на майки, отглеждащи деца с нарушения в невропсихичното развитие. В нея се излага и собствен опит в консултирането и психотерапията със семейства с деца с нарушения в психичното развитие. Описани са и истории на майки, родителстващи деца с разстройства от аутистичния спектър.

Изданието поставя акценти върху отражението на травмата в психотерапията, където разгръщането на родителския капацитет е прекъснато от посттравматичен стрес и високите нива на тревожност. Това явление оказва влияние и върху сътрудничеството с професионалистите.

Да отгледаш дете с нарушение в невропсихичното развитие, е нелека задача за семейството. Когато това се случи, „Войната започва“ – всеки в двойката влиза в нея със собствен „арсенал“ (минал опит, конституция, годност за свързване, резилиентност). Резултатът в повечето случаи е едно дете, поставено на върха на семейната йерархия, удовлетворяваща собствените си проектирани желания. И още – травматична майка, оттеглил се баща и дете с богата емоционална и поведенческа симптоматика.

Книгата е подходяща за широк кръг от специалисти и студенти, обучаващи се в помагащи професии: клинични психолози, специални педагози, социални работници и всички, които се интересуват от дискутираната проблематика.
------------------
Малко са книгите в специализирания книжен пазар, които са написани с толкова компетентност, топлина и човечност! Авторката постепенно ни въвежда в сложните теми на травмата и родителстването. Родителстването в травма променя цялостното функциониране, формира нови качества и умения. Срещата с родителската болка изисква личностови качества и високи професионални компетентности. Д-р Златомира Костова ни въвежда в един свят на болка, но без снизходително съжаление, а с топлина и разбиране!

Тази книга трябва да се прочете! И не защото сте клиничен психолог, а защото просто сте човек! Книгата ни прави по-мъдри, по-добри, разширява ни кръгозора, отваря ни пространство, в което не сме били, но което е наше. Среща ни с трудни ситуации, но не за да ни накара да страдаме, а за да ни направи други, с поглед навътре, но и оставащи в реалността.


Проф. д.пс.н. Ваня Матанова