Тази книга е чакала сто години срещата с читателите си - попречила й Първата световна война. След найния край авторът й бяга от Русия. А кой носи ръкописи, когато си спасява живота?
Пристига в България, опитва "сладостите" на емигрантския живот. Но любовта към театъра е по - силна: през 1922г. създава в Пловдив първия - и то не само у нас - Камерен театър. Владимир Василев го кани в Народния театър, за да консултира спектаклите и репертоара, както и да преподава в школата при театъра, където учат най - големите ни артисти.
Пьотър Ярцев, драматург и един от най - големите руски театрални критици, работи с големите: Станиславски, Майерхолд, Комисарджевска... Очевидец е на огромната промяна в живота на театъра в началото на миналия век. И докато други се съмняват, отричат, не разбират, той не просто осъзнава случващото се, той пръв, преди всички, оценява смисъла и значенито на тази революция, когато "актьорите стават аксесоари, аксесоарите - актьори, а художник е режисьорът", когато се създава модерният театрален спектакъл, в който "работят всички изразни средства на сцената, т.е. ражда новият европейски театър. Пьотър Ярцев е първият негов защитник и пропагандатор.
"Книга за театър" е уникална не само с дълбоките прозрения на своя автор, но и със съдбата си: никога неиздавана в неговата родина, тя се срвща за първи път с читателите си един век по - късно, тук, в България.

Ключови думи: 27 март - Ден на театъра