Книгата изследва интереса към античността и "притежанието" на антично наследство като извор на социален и културен капитал за основните политически общности на съвременността - нациите. Интересът е насочен към превръщането на археологическата практика и нейната материалност в антропологичен проблем, т.е. предлага изследване на отношението между артефакти и социални репрезентации и практики, както и на процеси, които ги превръщат в наследство и в източник на национална идентичност. Инструментите на изследването са формирани въз основа на съвременните антропологични тенденции към рефлексивност, които изграждт полето на археологическата етнография. Тя показва, че спецификата на българската археология за античността е културно-историческа, чиято практика поражда културния национализъм, рефлектирал в различни обществени феномени, умствени нагласи и ориентации. Неговите послания чрез медийната среда се вместват в множество местни и национални идентичности.