Благочестива селска тишина!...
Замрели под крилце са всички трели.
И вишните напомнят, до една,
на църквици с кубета побелели.
Към притвора им щом пристъпиш бос,
там горе, през разтрога, все ще мернеш
как в черно расо някой дребен кос
проточва свойта тъничка вечерня.
Ивайло Иванов
("Нов сън за щастие", 2015)

