Късна жена

Автор: Станчо Пенчев

Коментари: 1

Издател Ерго
Брой страници 190
Година на издаване 2014
Корици меки
Език български
Тегло 229 грама
Размери 13x20
ISBN 9789548689564
Баркод 9789548689564
Категории Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Станчо Пенчев се ражда в Шумен през 60-те години на миналия век, през един февруарски парад на планетите. Зодиакалният му хороскоп на Водолей определя и либералното му отношение към прозаичните жанрове. Пише с еднаква лекота и безотговорност от фрагменти до романи, тоже притчи. Философското му образование в СУ „Св. Климент Охридски“ не му попречва понякога да се изкушава и от мерена реч. За изтъкване са двата му романа „Късна жена“ (1993) и „Лунен купол“ (2002), в който битуват всякакви словесни форми, също и провиденциализъм. Разказите му са публикувани в периодичния печат, печелили са награди. Последното му прегрешение са приказките, няколко от тях поместени в скромната книжица „Седем приказки“. Името му в енциклопедии няма да откриете, млад е за тях, въпреки че в чужбина проявяват интерес към писанията му и ги превеждат на немски, френски и други индоевропейски езици. Тази е осмата му книга, ако ви се понрави, потърсете и други!

Станчо Пенчев изследва съдбите на героите си през призмата на големите въпроси на отминалия страшен век. „Защо песъчинката-човек е осъдена да осъзнава светозданието? Беше се блъскал с кокоша слепота в пропаданията на този вкърмен с войни, кръв и пороци век... Но, Господи, кой може да прозре в световния водовъртеж? Знае ли някой какво е история?” – пита се един от героите му. Привидно тези въпроси са обречени на неотговори. Но писателят знае, че не е така. Защото истинската спасителка на историята винаги е била литературата. Историята може да излъже, добрата литература - ако наистина е добра - не може. Литературата, за разлика от историята, пази паметта на очите, пази паметта на ръцете, пази паметта на сънищата, пази паметта тъкмо на отделната песъчинка, наречена човек. И когато затвори тази памет в страниците на книга, се провижда истинският лик на историята.

Деян Енев

от Д. Вълканов / дата: 05 окт 2015

Един от най-добрите ни романи за последните десетилетия. Силен, истински, дълбок. С пълно владеене на многото пластове на езика.

Напомня на най-доброта българската литературна традиция - тази на Йовков, Емилиян Станев, Вежинов, Радичков.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]