За живота и силата на древното, предкубратово българско царство много малко се знае. Отсъдено било това царство да погине. Но не и да угасне мисията на българите.
Историческите бури грубо изкорениха и разчупиха дървото на прабългарската държава. Една вейка от него падна върху Старопланинския полуостров, вкорени се здраво в неговите недра и тук вече израсна с още по-голяма сила и слава Дъбът на Българството. Първоначално избраното племе за въздигане на славянството се разпиля, без да се затрие, като изпълнено с градивна сила семе от него, сплотявайки славянските племена из просторния полустров, създаде основите на Българска държава и на Български народ в новата история на човешкия род.
Тук не ще разискваме въпроса за расовата принадлежност на прабългарите. Във всеки случай, водените от Аспарух българи са били арийци, а не монголоиди, както се самозаблуждават мнозина от техните далечни потомци в III Българско царство. Но каквито и да са прабългарите по племенен произход, това не накърнява достойнството на славянската основа на образувалия се впоследствие единен български народ върху Балканския полуостров.

Ключови думи: Време за книга