„Исаав“ е изграден като разказ за живота на едно наглед обикновено семейство – историята започва в края на Първата световна война в Йерусалим и завършва почти в наши дни в подобно на Нахалал селище в Северна Галилея. Единият клон на рода води началото си от дедушка Михаел, богат руски селянин от Астраханска губерния, който след поклонничество на Божи гроб приема юдаизма и се заселва в Галилея. От своя страна чиракът пекар Авраам Леви, потомствен йерусалимец от сефарадски произход, на връщане от войната случайно среща Сара – едрата, красива и неграмотна дъщеря на доскорошните гои (неевреи). Неспособен да я забрави, той се връща и се жени за нея, отвежда я със себе си в Йерусалим и там Сара ражда близнаци.

Романът на Шалев е разказ за любовта, или по-точно – за множество „любови“: за безграничната и безкористна любов на Сара към Авраам (може би като на Зога към херцог Антон), за превърналата се в пренебрежение и ненавист любов на Авраам към Сара, за безумната, отровена от ревност любов на Лияу към Дудуч (като на Елияу към Мириам), за изродилата се в мания любов на Яков към Лея, за несподелената любов на съседа Бринкер към Сара, за безплодната любов на разказвача към безброй жени „не от нашите“ в далечна Америка и за непозволената любов с братовата му дъщеря Роми (като на херцог Антон и младата баронеса Фребом).