хайде моля ви се, и аз съм съгласен, че Грешният квартал не струва. Хвалбите ви са леко преувеличени.
| Издател | Изток-Запад |
| Брой страници | 328 |
| Година на издаване | 2012 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 403 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9786191420473 |
| Баркод | 9786191420473 |
| Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
В царството на мрака, когато зимата танцува фокстрот над града, комисар Михаил Донов, наричан Мишената, е поставен пред мрачно изпитание - зеещи отвсякъде врати, мъртъв гарван пред дома му, черно куче, закачено за полицейския автомобил. И заплашителни строфи от стихотворения, намерени по странен начин. Серията убийства тепърва предстои и само кварталът, Грешният квартал, знае кои са белязани да умрат...
Във всякща изпратена строфа убиецът посочва различни елементи от своите престъпления, но не и мотивите за смъртоносните си действия. Комисарят и неговият екип попадат в лабиринт, чиято парадоксална логика е изградена на основата на омагьосващата поезия на Атанас Далчев. Стих след стих възвестяват нечия смърт.
Отговори има, но те се крият дълбоко в миналото на жителите на Грешния квартал...
хайде моля ви се, и аз съм съгласен, че Грешният квартал не струва. Хвалбите ви са леко преувеличени.
Всеки има право на мнение, но да се каже, че е предсказуема превзето написана и книга, която няма да се чете, е, меко казано, преувеличено. Авторката е талантлива и книгите й държат в напрежение до края. Хареса ми и езиковия похват, с който авторката си служи. Много добре написан крими-трилър, особено в сравнение с американския психопат, който се описва в романа на Джули Гаруд "Разбивачът на сърца" - нашата авторка е сто пъти по-добра!
Слабичка, много превзето написана, всичко е предсказуемо и предвидимо.
Добре де, как може да харесвате тази книга?
тотален ужас и потрес ме превзе след като я прочетох - как изобщо са издали това нещо? Не ми хареса, не мисля, че ще се хареса на читателите, които харесват майсторлъка в езика.
Книгата е добра.На мен лично ми хареса много повече от "Чашата на проклятието". Увлича те не само криминалния сюжет, но и начина по който авторката се опитва да проследи пътя на злото и неговите последствия в човешката душа. За разлика от повечето криминалета, в които се поляризира добро и зло, в тази книга тя се е опитала да проследи в дълбочина как "изкривените" човешки взаимоотношения могат да доведат до изкривяване на представите ни за справедливост и наказание.Нещата не са просто черни и бели, а същината им е в сивото.
Ужасно некадърно написана книга...
Не ми се четат гадни мрачни книги за мъртви деца и други педантично описани гадории....
Коментарът е редактиран от администратор.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Великолепно четиво, с рядко срещан черен хумор и страхотни герои, никой от които не е ни най-малко идеализиран, тъкмо напротив – живи, дишащи, вплетени в зловеща игра на смърт.
“Грешният квартал” на Лора Лазар е в плен на страха – в плен е на потаен убиец, който нанася удари ту тук, ту там, а извратената му логика е известна само на инспектора Мишената и неговите помощници, които редовно получават листчета с откъси от стихове на Атанас Далчев. Всеки стих указва информация за следващото убийство, но това далеч не е достатъчно, за да бъде спрян ненормалникa и на полицията й остава само да гради хипотези и да оглежда сцените, на които убиецът поставя своите мрачни композиции с човешки трупове. Мишената определено не е типичен добър герой – огромен, мрачен и гръмогласен, цапнат в устата, той вижда заплаха за семейството си, след като още в началото на романа убиецът връзва мъртъв гарван с разперени криле пред апартамента му, а едно невинно кутре, вързано за колата, го изтипосва като садист пред целия град. В разследването се забърква и местен журналист, готов да направи всичко в името на кариерата си, наистина всичко… което в един момент видимо започва да става подозрително. Но няма да ви разкривам нищичко повече!
Жертва след жертва след жертва. Убиецът си има план, а всяко тяло е част от композиция, която увековечава във фотографии. Всяка негова цел е прегрешила и заслужава да умре в името на неговото изкуство, неподражаемо и съвършено. Играта с полицията е наслада, но те са неспособни наистина да я оценят, лутайки се в погрешни посоки. Още едно стихотворение, още една жертва, още една съвършена творба… миналото трябва да бъде изкупено и никой няма да се измъкне…
Лора Лазар е псевдоним на дама, която желае да остане анонимна. Първият й роман – “Чашата на проклятието” – е спечелил националния конкурс “По стъпките на Агата Кристи”.
За мен няма по-голямо удоволствие от това да намирам нови и нови наши автори, които пишат леко и завладяващо, чиито книги не можеш да оставиш, а и не искаш, поне докато вихреният край не разкрие всичко… а при Лазар сякаш винаги остава място за още.
Христо Блажев, www.knigolandia.info, приятел на Хеликон Витоша