Всеки от нас си е задавал въпроси относно ползата от хомеопатията, козметиката, детоксикациите, антиоксидантите, енергийните гривни и т.н.
Отговорите им може би се крият в книгата “Псевдонауката” на английския лекар Бен Голдейкър. Той ни показва света на “измислената” статистика, на недостоверните изследвания и опитите желаното да се представи за действително.
“Псевдонауката” на Бен Голдейкър е остра, забавна, рационална, отрезвяваща! И громяща без жал десетки неща, за жалост приемани безкритично от милиарди хора на планетата – изчанчени диети, нутриционизъм, хомеопатия, “енергийни” гривни, детоксикации, лекарства за щяло и нещяло, магически природни лекове в козметични продукти…
Бен Голдейкър е изключително симпатичен журналист и доктор. Основното му качество по собствените му думи е, че умее да чете критично научни доклади за проведени експерименти. И обича да се рови в бележките в книгите, които уж обосновават някое твърдение от типа, че витамин С е по-добър за лечение на СПИН от ретровирусните лекарства. Или че трябва да се ядат тъмните листа на спанака, защото имали повече хлорофил, били "богати на кислород" и щели "наистина да оксигенират кръвта ви" според едно нутриционистко гуру.
Стилът на Голдейкър съвсем не е мил и любезен, напротив – хаплив и гаден е, както заслужават всякаквите шарлатани, които се опитват да ви пробутат боклуците си. Този автор наистина умее да пише. Той си навлича доста беди на главата с писанията си, но това не го спира, естествено.
В предното издание на книгата например е липсвала една глава заради заведено дело от страна на търгаша Матиас Рат, който заливал Южна Африка с огромно количичество реклами срещу лекарствата за СПИН и твърдението, че произвежданите от него витамини могат да го лекуват, в резултат на което хиляди умират. Днес делото е отдавна приключило (ясно в чия полза) и главата за този зловещ съвременен доктор Смърт си е налице. И онагледява защо псевдонауката не е безобидна шарлатанщинка, а опасно нещо, което замъглява образа на науката и прави хората безкритични консуматори.
Препоръчвам тази книга. Прочел съм я досега цели 3 пъти и всеки път се убеждавах все повече, че такива книги ТРЯБВА да се пишат, за да се спре лудостта около нас.