Браво, Хеликон! Браво, Колибри! Благодарим за възможността до нас да достигне истинската литература! Дълго чакахме Слепотата да се появи отново, често я дискутираме.
Слепота
Автор: Жозе Сарамаго
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Колибри |
| Преводач | Вера Киркова-Жекова |
| Брой страници | 308 |
| Година на издаване | 2016 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 303 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9789545298479 |
| Баркод | 9789545298479 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
„Слепота“ (1995) е може би най-известният роман на Жозе Сарамаго, в който фантазия и реалност се преплитат и ни позволяват да видим много по-ясно вътрешния си свят. В една неназована държава, в един неназован град, докато чака на светофара зад волана на колата си, eдин мъж внезапно ослепява. Това е началото на епидемия, която се разпространява светкавично в цялата страна. Затворени в болница или оставени сами на себе си, лишени от всякакъв ориентир, ордите слепци са изправени пред най-примитивното у човека – волята за оцеляване на всяка цена. Предвожда ги една жена – единственото същество, което не е поразено от „сияйната белота“. Героите на този великолепен и необикновен роман преминават през хиляди перипетии. Любовта, омразата, жестокостта, безразличието, страхът – все страсти, които ни заслепяват и чрез които Жозе Сарамаго изгражда потресаваща алегория на времето, в което живеем.
По романа е заснет нашумелият филм на Фернандо Мейрелес „Blindness“ (2008).
Най-добрата! Неповторима класа!
Наистина страхотна книга. Нетрадиционна като стил на писане, тематика и дълбочина. Няма как да те остави безразличен, да не се замислиш кое ни прави хора. Въобще има много въпроси, над които човек може да се замисли.
Книгата е тежка (не като стил, а като тематика), но изключителна. Написана е толкова добре, че човек се докосва осезаемо до апокалиптичния свят, описан от автора, и до трудностите, пред които са изправени хората в книгата.
Книгата е тежка (не като стил, а като тематика), но изключителна. Написана е толкова добре, че човек се докосва осезаемо до апокалиптичния свят, описан от автора, и до трудностите, пред които са изправени хората в книгата.
И от мен едно голямо БРАВО! Най-доброто, което ми е попадало от години насам! Радва ме фактът, че на българския пазар се появи такава книга. Въпреки че определено не е за всеки...
Потресаваща книга! Изключителна! Прочетох на един дъх! Браво!
Филма беше страхотен. А книгата трябва да е невероятна!
И аз съм на същото мнение.Невероятна книга и филм!
Не случайно "Слепота" на Жозе Сарамаго е сред 100-ТЕ НАЙ ДОБРИ ЛИТЕРАТУРНИ ТВОРБИ ЗА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА според английския вестник "Гардиън". Списъкът е изготвен след мащабно проучване, проведено в десетки страни страни по света.
Книга за цял живот!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Загадъчна епидемия завладява и унищожава за една сутрин цял град, и всичките му жители ослепяват!
Внезапно, шокиращо, необяснимо!
Само една жена, пощадена от "сияйната белота", се превръща във водач на загубилите себе си, заедно със зрението си, хора.
Оставени на произвола на съдбата, те се завръщат към най-първичните си инстинкти.
Какво се случва, когато рухват всички ценности?
Как се променя поведението на общество, поставено в катастрофални условия?
Романът пресъздава своеобразен социален експеримент. Акцентът не е индивидуалната трагедия на човек, изгубил зрението си, а по-скоро драмата на общество, което търси начин да оцелее в един истински човешки Ад.
Написан уникално завладяващо, психотрилърът на Жозе Самараго ще ви остави без дъх и ще породи въпроси, относно страстите, които ни заслепяват и правят с нас каквото си поискат!
Дияна Танева, Хеликон Пловдив
Жозе Сарамаго е роден през 1922 година в семейството на безземлените и неграмотни селяни Йосиф и Мария. На баща му викали Дивата ряпа, та чиновникът вписал прякора към името на новороденото, Saramago. Първата му служба е на автомонтьор. Първия си роман купува на 19 години. Единственото му дете се ражда през 1947-а, тогава публикува първата си книга – той я нарича „Вдовицата“, но издателят я преименува на „Земя на греха“. След нея в продължение на 20 години чувства, че няма нищо за казване, и не пише. Превежда от френски. Занимава се с литературна критика. После започва отново, със стихотворения.
80-те години на миналия век посвещава на романи, които го прославят: „Възпоминание за манастира“, „Годината на смъртта на Рикарду Рейш“, „История на обсадата на Лисабон“... През 1991-ва португалското правителство отказва да представи неговото „Евангелие по Исуса Христа“ на конкурса за Европейска литературна награда и писателят се мести да живее на испанския остров Лансароте. Това се чете в автобиографията му в страницата на Нобеловата фондация в интернет. Сарамаго фигурира сред носителите на най-престижното литературно отличие от 1998-а, като единствен португалски литератор в списъка на наградените редом с Киплинг, Пирандело, Сартр, Неруда и другите – заради това, че „с притчи, изтъкани от въображение, състрадание и ирония, ни дава все нови и нови шансове да уловим убягващата действителност“.
Световноизвестният португалски писател издъхва на 87-годишна възраст в дома си на о-в Лансароте на Канарските острови през юни 2010 година.
Превеждан е на 25 езика в Европа и по света, а над два милиона копия от книгите му са продадени само в Португалия.
Той е самобитен творец и мъдър експериментатор, чиито произведения са искрящ опит за идентифициране на всичко онова, което ни съхранява като човешки същества. Неумолимо прям и последователен в своите възгледи, Жозе Сарамаго развенчава мита за вездесъщия и справедлив бог; осъжда безмилостно арогантността на корпорациите и диктатурата на пазара; настоява, че думите ни принадлежат, за да воюваме мирно; вярва, че езикът избира писателите, от които се нуждае, а не те него. Схваща романа не като литературен жанр, а като широко литературно пространство - океан, чиято стихия се подхранва от много извори. И се гневи, че някои хора цял живот четат и никога не стигат по-далече от думите на страницата. Защото не осъзнават, че „думите са само брод за пресичане на бързоструйна река“.
80-те години на миналия век посвещава на романи, които го прославят: „Възпоминание за манастира“, „Годината на смъртта на Рикарду Рейш“, „История на обсадата на Лисабон“... През 1991-ва португалското правителство отказва да представи неговото „Евангелие по Исуса Христа“ на конкурса за Европейска литературна награда и писателят се мести да живее на испанския остров Лансароте. Това се чете в автобиографията му в страницата на Нобеловата фондация в интернет. Сарамаго фигурира сред носителите на най-престижното литературно отличие от 1998-а, като единствен португалски литератор в списъка на наградените редом с Киплинг, Пирандело, Сартр, Неруда и другите – заради това, че „с притчи, изтъкани от въображение, състрадание и ирония, ни дава все нови и нови шансове да уловим убягващата действителност“.
Световноизвестният португалски писател издъхва на 87-годишна възраст в дома си на о-в Лансароте на Канарските острови през юни 2010 година.
Превеждан е на 25 езика в Европа и по света, а над два милиона копия от книгите му са продадени само в Португалия.
Той е самобитен творец и мъдър експериментатор, чиито произведения са искрящ опит за идентифициране на всичко онова, което ни съхранява като човешки същества. Неумолимо прям и последователен в своите възгледи, Жозе Сарамаго развенчава мита за вездесъщия и справедлив бог; осъжда безмилостно арогантността на корпорациите и диктатурата на пазара; настоява, че думите ни принадлежат, за да воюваме мирно; вярва, че езикът избира писателите, от които се нуждае, а не те него. Схваща романа не като литературен жанр, а като широко литературно пространство - океан, чиято стихия се подхранва от много извори. И се гневи, че някои хора цял живот четат и никога не стигат по-далече от думите на страницата. Защото не осъзнават, че „думите са само брод за пресичане на бързоструйна река“.
