Пишейки тази книга, бях воден от една мисъл и от едно чувство: толкова ми се искаше ние, българите, да сме по-добри. И да сме по-честни. И по-чисти да сме някак си. И по-смели да сме също. И да не сме толкова дребнави. И да опитаме да станем великодушни, побеждавайки малодушието си. И да сме по-достойни...
Средството за това е едно: истината. Истината е тази, която ни прави свободни. Тя лекува душите дори и тогава, когато е крайно неприятна. Истината за нас самите е първото, към което трябва да се стремим. И към което не бива да сме безразлични. От готовността ни да живеем с истината зависи всичко.
Книгата “Българската душа и съдба” е малък подтик към осъзнаването и освестяването ни като човешки същества и като граждани. И като нация, опитваща се да вземе своето бъдеще в собствените си ръце. Иска се известна смелост, за да надмогнем и победим някои гаднички особености на нашата национална психология, от които добро не сме видели. Книгата казва как може да стане това. Много е трудно, но не е невъзможно. От нас зависи всичко. От всички нас - но и от всеки един поотделно...
А. Грънчаров