Всеизвестна истина е, че дори и въздухът във Велико Търново е пропит с история. Множество документи и научни изследвания разкриват значимото място на града в държавния, политическия и културен живот на страната от Освобождението до 40-те години на XX век. Но зад кулисите на забележителните събития в старата столица е кипял многолик живот, изпълнен със смешни, трагични, куриозни и съвсем делнични случки. А именно тези отминали събития и факти, презрени от голямата история, са „солта и пипера" на търновското ежедневие, те са и ключът, който отваря вратата на съвременниците към душевността, радостите, грижите и проблемите на старостоличани през отминалото столетие.
Съхранените до наши дни архиви, спомени, снимки, както и пожълтелите страници на издаваните преди десетилетия вестници и списания красноречиво свидетелстват, че макар и бавно, след Освобождението промените в обществено-политическата и икономическата област довеждат до съществени изменения в бита, нравите и манталитета на търновци. Обликът на града постепенно започва да придобива нови измерения. Връзката между минало и настояще става все по-динамична. Наред с отдавна познатите „неща от живота" старостоличани с удивление, а нерядко със страх, почуда и неверие се сблъскват с „европейските чудатости". Преплитането на традициите и съвременността става все по-осезателно и се налага като важна част от характеристиката на ежедневието. Верни на ценностите от миналото, подвластни на установяващата се модерна култура и преди всичко влюбени в родното си място и богатото му наследство — така накратко могат да бъдат характеризирани потомците на Асеневци.
Предложените щрихи на делничния живот в града през периода 1878—1944 г. са опит да се сглоби пъстрата мозайка на търновския бит — реален, осезаем, такъв, какъвто е бил назад във времето. Не всичко от старите и изпълнени с романтика „търновски потайности" е разгледано в предложената книга, чиято основна цел е да хвърли мост към един отминал и все пак необходим не само за съхраняването на историческата ни памет свят, но и за днешния ни ден.
Тодорка НЕДЕВА